Източник: 24chasa.bg

Добре е, че има кампании на различни неправителствени организации, медии и инициативни групи от рода на „Като стигнеш се обади” или „Ако си пил слез, искам да стигна жив”, които имат за цел намаляване на пътните произшествия. Темата наистина е актуална и вълнува много хора, които искат само едно – да останат живи сред джунглата на автомобилното движение у нас. За да бъде ефективна всяка една кампания обаче, е нужно и държавата да се включи в нея. Едва тогава тя става национална. А засега държавата чрез нейните отговорни институции само симулира участие. Ако тя не се сеща сама какво трябва да направи, то трябва да й се помогне с полезни съвети. Ето няколко съвета, които си позволявам да дам на държавата, но не съвсем безкористно, а срещу ангажимента от нейна страна да пази живота ми на пътя от посегателството на нарушителите на правилата за движение по улиците и пътищата.
Редовно по магистралите нагли шофьори се държат арогантно като изпреварват неправилно с бясна скорост, свиркат и светят с фаровете ако си в лентата им, макар че караш с максималната скорост и в момента самия ти изпреварваш, искат да се изпариш за да им разчистиш пътя. Затова нека по магистралите има табели с телефонни номера на които можеш веднага да позвъниш ако някой те притеснява по този или друг начин (например, ако уринира пред теб и децата ти на пътя). Телефонните номера да бъдат на най-близкия полицейски пост, който веднага да спре нарушителя и след като пристигнеш и ти да му се състави акт на база твоите свидетелски показания и на лицата в твоя автомобил. С камери, покриващи основни участъци от магистралата също може да се докаже нарушението.
Пътните полицаи да престанат да се крият сред храстите и да се маскират като рамбовци.Толкова години не стана ли ясно, че те ни лъжат и ние ги лъжем – те ще се прикриват, а ние ще си присветкаме. По- полезни биха били ако застанат на опасните участъци и да дават указания за опасностите, които дебнат шофьорите. А те са различни – откраднати пътни знаци, лоши пътни участъци, двусмислени указателни табели. Дори самото им присъствие, ще кара шофьорите да намаляват скоростта, а това може да означава няколко живота повече. Вместо това полицаите застават на най-благодатните за нарушения места, без значение какъв е риска от произшествие и дали въобще има такъв. Значи те не искат да те предпазят а да те глобят. Има ли някой, който да се съмнява в това?
Полицаите да изградят новия си образ на европолицаи. Те трябва да демонстрират приятелско отношение и съпричастност към водачите, да ги убедят, че правят всичко за тяхно добро, а не да се държат като данъчни, чиято единствена цел е да ти приберат парите. Ние разчитаме единствено на превенцията в резултат на страх от икономическа санкция. Без съмнение тя има своя ефект, но психологията на човека е по-сложно нещо от икономическите отношения. Парите днес ги губиш, утре ги изкарваш, а отношението ти към полицая остава като към враг, който трябва да се прецака. Най-лесният начин за това е чрез постоянно нарушаване на правилата, за които той следи. Игра на котка и мишка.
Как да вярваш на полицая, когато на метри от него стоят проститутки, просяци, деца, които мият прозорците на колите, продавачи на вестници, явно нарушавайки правилата и той нищо не предприема. Питал съм ги, защо не ги разчистят от уличното платно, а те отговарят, че не е в тяхната компетентност. И това ако не е наглост.
Време е пространствата от ляво на пътя да се освободят само за пътни знаци и необходима пътна информация – за бензиностанции, сервизи и др.п. Какво виждаме сега – навсякъде табели с различен цвят, големина и шрифт, реклами, указателни табла, украси. Не можеш да разбереш коя е посоката на пътя, който трябва да следваш, защото вместо това ти казват къде има шивач, обущар, хранителен магазин и т.н. Пътните знаци се губят сред тях, губиш се и самия ти.
И така ден след ден, месец след месец, година след година, коя след коя с повече и повече жертви на войната по улиците и пътищата. Затова нека предложим на държавата мирно споразумение и да сдадем оръжията. Тя нейните – груби и корумпирани полицай, лоши пътища, лошо регулиране на движението, а ние нашите – нахални шофьори, присветкащи си колеги, самоуверени „състезатели”. Знам, че това не става без пари, то ако остойностим тези мерки и ги отнесем към броя на загиналите по улиците и пътищата, ще видим колко е евтин един човешки живот у нас. Не си ли струва да платим тази цена?

Нека да спрем тази война задно!
Владислав Стоицов, Нетлабс България ООД