• До получаване на призовка от прокуратурата
• Получаване на призовка от прокуратурата
• Първи разпит
• За първи път в килия в изолатора за временно
  задържане
• Разпит в качеството на заподозрян
• За първи път в затвора
• Живот в килията
• Изпитанието на времето
• Борба със системата
• Съвети към роднините на арестувания

УРОК ПЪРВИ. ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА ПРИЗОВКА ОТ ПРОКУРАТУРАТА

УРОК ВТОРИ. ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРИЗОВКА ОТ ПРОКУРАТУРАТА

1. Когато откриете призовка в пощенската кутия, не се паникьосвайте. Не бързайте
   са си спомните своите съмнителни дела.
2. Не обръщайте внимание на призовката. Считайте, че въобще не сте я получавали
   (по закон то си е така). Това трябва да се направи за да не дадете предимство
   на прокуратурата - оставяйки призовката в пощенската ви кутия, прокуратурата
   ви унижава, защото по закон призовката трябва да се връчи лично - срещу
   разписка. Не позволявайте на прокуратурата да ви унижава от самото начало.
   Затова призовката приемете само от куриер, лично - нито от децата, нито
   от съседите, нито по какъвто и да е друг начин.
3. Не проявявайте излишен оптимизъм (в дадената ситуация той е глупав) и наивна
   вяра в своята невинност (макар и всъщност да сте сто пъти невинен), тоест
   в този смисъл, че ТАМ ще се разберат и ще ви освободят, а отрано си уредете
   среща с адвокат в случай на арест. Ако не лично с него, то предупредете
   приятелите си, че сте получили призовка от прокуратурата, и могат да ви
   потрябват услугите на адвокат.
4. Бъдете готови за това, че могат да ви отведат от работа с белезници, или
   да ви арестуват на улицата.
5. В никакъв случай не се чувствайте виновен. В никакъв случай.
6. Подгответе си необходими неща в случай на арест: предмети за лична хигиена,
   бельо, малко продукти, писалки, молив с гумичка и повече листа.
7. Не носете със себе си документи, ценни вещи, каквито и да е делови документи
   и лична кореспонденция.
8. Ако сте получили призовка от куриер и знаете кога точно ще идете в прокуратурата,
   когато тръгвате натам, освободете джобовете си от всичко. Особено внимателно
   проверете, оставили ли сте документи, вземете си зъбна паста и четка.
9. Бъдете готови за това, че от разпита вие може и да не се върнете, а да
   идете зад решетките. Вие трябва да сте готови а също така трябва да бъдат
   готови и вашите домашни и подчинените ви, ако сте ръководител. Особено
   се погрижете за подчинените: има ли пари в сметката за заплати и т.н.
10. Вземете със себе си НК и НПК, ако имате.
11. Не се паникьосвайте.

УРОК ТРЕТИ. ПЪРВИ РАЗПИТ

1. В кабинета на следователя влезте уверено, в душата ви не трябва да има
   място за никакво чувство за вина. Знайте: следователят с нищо не е по-добър
   и не е по-висш от вас, в това число и в смисъл на чистота пред закона.
2. Помнете - в тази сграда вие нямате приятели.
3. В никакъв случай никога не вярвайте на следователя. Никога не се съгласявайте
   с неговите предложения - каквито и да са те.
4. Когато ви кажат защо са ви извикали и ви предупредят за отговорностите,
   искайте да ви разяснят вашите права. Не вярвайте на нито една дума на следователя,
   искайте да ви покаже текстовете от НК, НПК на всички членове, указани в
   бланките, които ви дават да подпишете.
5. Никога нищо не подписвайте, без да го прочетете. Ако сте го прочели и не
   сте съгласни с прочетеното - не подписвайте, докато не бъдат внесени поправки.
6. На всички въпроси отговаряйте едносрично: да, не, не знам, не мога да си
   спомня. В никакъв случай не се впускайте в пространни обяснения, не давайте
   допълнения, пояснения, описания на събитията. В случай на каквито и да
   е съмнения отговаряйте: “Затруднявам се да отговоря”.
7. Помнете: всичко, което бъде казано от вас, може, а и най-вероятно, ще бъде
   използвано срещу вас - и това не са празни думи. Най-често в обвинението
   следователят се опира именно на показанията от първия разпит.
8. Помнете: в 99 от 100 случая обвинението на следствието и основание за присъдата
   на съда служат показанията на самия обвиняем.
9. Бъдете готови за това, че още след първия разпит вие ще се окажете не свидетел,
   а заподозрян, и не вкъщи, а в изолатора за временно задържане (ИВЗ). Но
   не се плашете от това.
10. Винаги имайте на ум, че следователя съвсем не е по-умен от вас и не е по-голям
    професионалист при воденето на разпити и в следствието въобще. Никаква
    следствена наука няма - всичко се определя от несъвършенствата на човешката
    душа и общото културно ниво.
11. Ако следователят нервничи или започне да ви вика и да ви заплашва - това
    е верен признак за това, че той няма никакви доказателства срещу вас.
12. Още при първото повишаване на тон и при първите заплахи веднага спрете
    да давате показания и не ги възобновявайте до поднасяне на извинения. Ако
    и след това ви повишат тон (или ви обидят по друг начин) - замлъкнете завинаги
    за този следовател.
13. Ако чувствате, че отговора на даден въпрос е срещу вас, - не отговаряйте.
    На това вие имате законно право, дадено ви от Конституцията: никой не трябва
    да бъде заставян да дава показания срещу себе си.
14. Не се страхувайте от следователя. Никога. Не се страхувайте нито че ще
    го разсърдите, нито че ще го обидите: помнете, че той не питае към вас
    никакви добри чувства, и вашата участ не зависи от разположението му към
    вас.
15. Ако започнат да ви намекват или да ви предлагат да дадете подкуп - не се
    съгласявайте. Никога - първо това може да е провокация (което е малко вероятно,
    в повечето случаи следователите действително искат да получат подкуп),
    второ, с това вие признавате своята вина и сега вече следствието може да
    ви “натопи” във всеки един момент.
16. Ако ви задържат (тоест ви затворят под стража), незабавно поискайте адвокат.

УРОК ЧЕТВЪРТИ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ В КИЛИЯ В ИИЗОЛАТОРА ЗА ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНЕ

1. Престъпвайки прага на килията, помнете: сега вие сте сам, никаква помощ
   отникъде няма да получите, трябва да разчитате само на самия себе си. Това
   мобилизира.
2. Не се плашете нито от вида на килията, нито от вида на съкилийниците си
   - и едното и другото може да изглеждат зловещи на пръв поглед.
3. Не си мислете, че ще ви извикат утре, или че някой ще дойде да се поинтересува
   от вас на сутринта: в течение на близките три дни ще ви дават само малко
   по количество и безвкусна храна и на всичките ви въпроси ще отговарят кратко:
   “Не знаем нищо”. Следствието нарочно постъпва така с вас - за да ви сломи.
   Знайте, че следствието не ви е забравило и внимателно ви следи чрез надзирателите
   и съкилийниците през всичките тези дни. В същото време жена ви се мъчи,
   опитва се да ви предаде продукти, дрехи, лекарства, но те просто не я пускат
   при вас и нарочно не взимат пратките й. Навън тече бурен живот, свързан
   с вас. Тишината в килията е измамна, тя няма нищо общо с действителността.
4. В килията не развързвайте езика си. Отговаряйте кратко, по същия начин,
   както и при първия разпит.Следвайте точно съветите дадени в трети урок.
5. Бъдете готов за провокации, както от страна на надзирателите, така и от
   страна на съкилийниците си - те могат да са внедрени от следствието (практически
   един от тях винаги е).
6. Бъдете готови за това, че внезапно могат да ви изпратят по етапен ред в
   СИЗО (следствен изолатор), тоест в затвора. Това подвежда, всъщност в затвора
   е по-леко, отколкото в ИВЗ. Парадокс, но е така.
7. Откажете се (задълго) да въздишате по вкусна храна - яжте всичко, което
   ви дават, без значение от вида му, вкуса и т.н. За успокоение можете да
   си спомните съдбата на изпратените в ГУЛАГ - и дума не може да става за
   сравнение.
8. Не мислете за семейството си. На тях вие не можете да помогнете. Не смущавайте
   душата си с притеснения за тях.
9. Бъдете спокоен. Злобата, ненавистта и притесненията ще отнемат силите ви.
10. Старайте се да спите през нощта, а денем да бодърствате.
11. Не се отпускайте, поддържайте личната си хигиена.
12. Използвайте времето си преди всичко за отдих: отспивайте си, четете, пишете,
    играйте - всичко, което е възможно.
13. Не водете празни разговори, не се поддавайте на съблазънта да вземете нещо
    на заем.
14. Имайте мъжеството да спрете да пушите, иначе рискувате да стигнете до състоянието
    на човек, просещ си цигара от всеки. Ако успеете да направите това вие
    определено ще спечелите.
15. Разберете: за дълги месеци за вас е започнал съвършено нов живот, в голямата
    си част не зависещ от вас.
16. Вглъбете се в себе си. Занимавайте се не със самосъжаление, самоунищожаване
    или покаяние, а със самоанализ. В никакъв случаи не изпадайте в състояние
    на виновност.
17. Напишете заявление с искане за защита. В никакъв случай не се съгласявайте
    на адвокат, предложен от следователя. Направете заявление, че отказвате
    да вземате участие в каквито и да са следствени действия без вашия адвокат.
    (Именно вашия, който вие сте си избрали).
18. В килията се дръжте независимо и равноправно: всички тук сте в еднакво
    положение.
19. Изучете НПК и НК, ако ги имате под ръка.

УРОК ПЕТИ. РАЗПИТ В КАЧЕСТВОТО НА ЗАПОДОЗРЯН

1. Съгласявайте се да давате показания само в присъствието на вашия
   адвокат. Това е предвидено в закона.
2. Помнете, че не сте длъжен да свидетелствате против самия себе си.
3. Изисквайте съблюдаването на всички процесуални норми. Тук не трябва да
   правите компромиси.
4. Не вярвайте на следователя: в 99 случая от 100 той блъфира. Не бързайте
   да вярвате в това, че приятелите са ви предали, но и не отхвърляйте съвсем
   този вариант. Бъдете готови за това.
5. Вашите съюзници са: времето, отговора “Не помня” и вярата в семейството.
6. Проверявайте точността на всичко записано в протокола на разпита, попълването
   на всички графи, в това число времето и датата на разпита.

УРОК ШЕСТИ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЗАТВОРА

1. Изяснете си, че вие напълно сте загубили статуса, който сте имали на свобода.
   Сега всички надзиратели, от редовия до началника на затвора, се отнасят
   към вас като към нищожество. Запомнете това и не се наскърбявайте. Спомнете
   си думите на Христос: “Господи, прости им, защото те не знаят какво правят”.
   Тези знаят, но вие бъдете равнодушни към тях.
2. Пригответе се за мрачния, съвършено гнетящ вид, както на затворническите
   помещения, така и на надзирателите. Вземете матрак, възглавница, одеяло,
   чаршафи, лъжица - всичко, което ви предложат.
3. Не се плашете, влизайки в килията - чувството, че сте попаднали в ада,
   ще премине. Небръснатите, зловещи лица след около половин час могат да
   предизвикат симпатия у вас.
4. Първата ви килия в затвора ще бъде карантинната. Тук всичко е общо, не
   се страхувайте да вземете нещо от масата, никой няма да ви укори. Тук ще
   ви обяснят затворническите правила. Но и не забравяйте - и тук може да
   има доносници.
5. Не питайте прекалено уважение и доверие към съкилийниците си - напълно
   е възможно вие да сте най-образования, най-умния и най-силния сред тях,
   а те само да се представят за врели и кипели.
6. Помъчете се да намерите своето място в килията. Разберете с какво можете
   да бъдете полезен на другите.
7. Използвайте всяка възможност за спане - щом видите свободни нарове. За
   вещите си не си тревожете - тук не крадат.
8. В никакъв случай не преминавайте на затворническия жаргон - останете човек
   дори тук.
9. Помнете - навън не са ви забравили и се опитват да направят всичко, за
   да ви освободят. На тях сега може би им е по-трудно отколкото на вас.

УРОК СЕДМИ. ЖИВОТ В КИЛИЯТА

1. В килията е добре да имате свои: лъжица, сапун, зъбна паста и четка, постелно
   бельо и др. Продукти: лук, чесън, кондензирано мляко. Лекарства: вашите
   лекарства; традиционни: за кашлица, за простуда, за стомашни болки, за
   глава; колкото се може повече витамини, особено витамин С. Може и бързовар,
   телевизор. Трябва да имате химикал, тетрадка, шах (домино, шашки - по желание),
   нещо образователно.
2. В затвора не сте нужен на никого, затова помислете, какво ще правите със
   свободното си време.
3. Влизайки в килията, поздравете, попитайте, къде може да поставите матрака.
   Могат да ви подложат на проверка, като ви укажат място до “кенефа”. Усмихнете
   се и сложете матрака където и да е, но не и до “кенефа”.
4. Изчакайте спокойно - ще ви кажат, къде и кога ще спите. (Килиите са препълнени,
   затова може да ви се наложи да спите на смени.)
5. Ако ви привикат за разговор в някой ъгъл страшни на вид хора и ви предложат
   да разделите с тях или да си размените вещите - не се съгласявайте нито
   на едното, нито на другото (особено ако сте получил колет), дори не обяснявайте
   причините си - “Не искам”. А от хората не се страхувайте - те са страшни
   само на външен вид.
6. Запомнете: никой няма да вземе нито една ваша вещ без ваше съгласие - в
   килията правото на собственост е свято. Също така не забравяйте - не се
   докосвайте до нищо чуждо без предварително да поискате разрешение.
7. Не изпадайте в зависимост от нещо или от някого: откажете се от вредните
   си навици - пушенето например. Зависимостта от цигарите е едва ли не основната
   причина за падението на човек в затвора.
8. Щателно следете за личната си хигиена: мийте се при първа възможност, перете
   дрехите си, подстригвайте се редовно и т.н.
9. Водете рационален начин на живот: по възможност се хранете балансирано
   (ако имате колет), редовно взимайте витамини, болестите лекувайте още при
   първия симптом. Старайте се да се придържате към някакъв режим, какъвто
   е възможен - желателно е да спите през нощта. Движете се колкото
   се може повече.
10. Помнете, че килията това е вашия дом за месеци, а може би и за години напред.
11. Старайте се все пак да не се привързвате нито към килията, нито към хората,
    за да не може преместването ви в друга килия (а това е честа практика)
    да стане за вас трагедия.
12. Дръжте се независимо. Ако сметнете, че сте намерили човек (двама, трима…)
    с когото ви е по-леко, обединявайте се. Но не бързайте много.
13. Не допускайте да се превърнете в робовладелец. В затвора човек може да
    загуби човечността си по два начина - да стане роб или да стане господар
    - и едното и другото погубва душата.
14. Разберете, че сега вие се намирате в месомелачката на правната система,
    вас ви унижават не заради някаква неприязън към вас лично, а поради антихуманната
    и човекоунищожаваща същност на тази система - тя затова е и създадена.
    Припомнете си най-новата история - нищо не се е променило. В затвора вие
    трябва да разберете това.
15. Помнете: навън не са ви забравили. И ако в информационния вакуум на затвора
    у вас се създава впечатление, че сте погребан жив, то не вярно - приятелите
    ви правят всичко възможно за вашето освобождаване.
16. Не се тормозете с мисли за своето дело, не концентрирайте вниманието си
    на своето сегашно положение, представяйки го като ужасно, невъзможно и
    т.н., - вашето положение, макар и неприятно, неудобно и т.н., все пак е
    хиляда пъти по-добро от това на концлагеристите в ГУЛАГ, а хората са оцелявали
    дори и там.
17. Помнете, че каквото и да се случи, даже и да ви осъдят, с това живота не
    свършва. Пред вас са и свиждания с жена ви, апелации, преразглеждане на
    делото, амнистии.
18. Помнете: всички ужаси, които са ви описвали за живота в затвора, са общо
    взето верни, но всъщност не са чак толкова ужасни, защото степента на тяхната
    “ужасност” зависи от вас самите.
19. Затворническите закони са прости: неприкосновеност на личната собственост
    и непротивене на личната воля. Тези принципи от една страна ви защитават,
    но от друга се явяват ваши врагове.
20. Основният ваш враг в затвора е вашата слабост пред съблазните и вашите
    вредни навици. Не се поддавайте на нови вредни привички.
21. Никога нищо не разменяйте (дрехи, вещи, продукти…) със съкилийниците
    си.
22. Никога нищо не искайте от съкилийниците си.
23. Никога не се впускайте в коментари, освен ако не ви помолят.
24. Не вдигайте никакви “въстания” срещу установените килийни порядки, колкото
    и нецивилизовани да ви се струват, - живейте сам за себе си. Желаните от
    вас изменения ще настъпят сами след някое време поради това, че и другите
    ще се заразят от вашия пример и ще разберат - и в затвора може да останеш
    човек.

УРОК ОСМИ. ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО

1. Изпитанието на времето - това е най-силното въздействие върху вас
   в затвора.
2. Струва ви се, че всички са ви забравили - и “органите”, и семейството.
   Бъдете уверен, че това не е така. Атмосферата в затвора е подвеждаща,
   помнете това и ако то не може да ви успокои, повтаряйте си: “Следствието
   нарочно прави така, че у мен да се изгради впечатление, че съм забравен
   от всички”.
3. Още отрано е трябвало да разберете, че ще бъдете затворен за дълго време
   - вие не сте в Америка - в Русия няма бърз и справедлив съд. Приемете това
   като даденост, тъй като нищо не можете да промените.
4. Посветете “времето на забрава” на самия себе си. Преценете миналото.
5. Погледнете в бъдещето. Направете това спокойно - няма закъде да бързате.
6. Заемете се със самообразоването си. Напълно е възможно, този период на
   спокоен живот, за вас да е последния такъв оттук нататък. Използвайте го.
7. В никакъв случай не се съсредоточавайте само върху делото си - обема информация,
   който сте имали, отдавна сте го преработили, нищо ново няма да откриете
   - чакайте по-нататъшното му развитите.

УРОК ДЕВЕТИ. БОРБА СЪС СИСТЕМАТА

1. Помнете: вие сте длъжен да се борите с “правосъдието”, а не да чакате от
   него милост (такава няма да има.) Затова изучете много добре Наказателно-процесуалния
   кодекс и следете за неговото спазване и от следствието, и от надзирателите.
   Още щом забележите дори и най-малкото нарушение на закона от страна на
   следствието или затворническите власти - веднага пишете жалби до прокурора,
   до управление на правосъдието, до депутатите, до Главна прокуратура. Винаги
   си оставяйте копие.
2. Използвайте всяка възможност, която ви се предостави за да постигнете сам
   своето освобождаване - пишете ходатайства за следствието и прокуратурата,
   жалби до съда веднага, щом се появят поводи за това.
3. Не се страхувайте от Системата, не се страхувайте от следствието - съпротивлявайте
   се. Само борбата ви поддържа и не ви дава да се отпуснете и телом, и духом.

Приложение

СЪВЕТИ КЪМ РОДНИНИТЕ НА АРЕСТУВАНИЯ

1. Преди всичко - не се паникьосвайте. И не се залъгвайте с надеждата, че
   ТАМ ще се разберат и скоро ще го пуснат - това едва ли ще се случи.
2. Приемете ареста като поредното, но не и последно изпитание във вашия съвместен
   живот, което ще преодолявате заедно.
3. Не се стремете към незабавно свиждане - усилията ви са напразни и нищо
   няма да постигнат - нито за вас, нито за него, даже и ако свиждането
   се състои.
4. Веднага се заемете да подготвите колет, който да му предадете. Ето кое
   е най-нужно на първо време:
• зъбна четка;
• паста за зъби - 1 тубичка;
• гребен (да не е метален);
• самобръсначка за еднократна употреба (по-нататък ще имам предвид мъж);
• връхна дреха (не много дебела);
• сапун (1 тоалетен и 1 за пране);
• постелно бельо: чаршафи,…;
• джапанки;
• лично бельо;
• лъжица (да не е метална), някакъв съд;
• бързовар;
• игла и конци;
• спортни дрехи (анцуг);
• принадлежности за писане;
• нещо за четене (каквото обича);
• витамини и “неговите” лекарства;
• някаква игра (която обича).

Това е всичко. Не се суетете с храна - в първите дни тя е абсолютно излишна.
Давайте стари вещи и дрехи - затвора не е място за светски приеми.

5. Ако следователя ви позволи да подготвите “вашия” за затвора, тогава го
   снабдете с храна:
• концентрирано мляко - 2 кутии;
• лук - 1 кг;
• чесън - 0,3 кг;
• майонеза - 1 опаковка (не стъклена);
• карамел (бонбони) - 1 кг;
• чай - 1 опаковка.

Разбира се, всичко зависи от вашите възможности, но имайте в предвид, че
никога не трябва да предавате много храна - тя просто няма да стигне до
вашия адресант - не защото ще я вземат (и това може да се случи), а защото
той поначало ще се държи като нормален човек и ще раздаде всичко. Все пак
и да искате не можете да нахраните всички затворници.

6. По-нататък се старайте да предавате неголеми колети, но по-често. Не трябва
   да забравяте, че в затвора по-важното е не колко и какво ви изпращат, а
   чувството че не са ви забравили и не са ви оставили да се оправяте сам.
7. Потърсете адвокат и колкото се може по-често организирайте срещи на арестанта
   с него. Така и вие ще бъдете в течение, как е той и какво му е необходимо,
   а и той ще бъде спокоен. Адвокатът не е ограничен нито по време, нито по
   броя на срещите си със своя подзащитен. той е спасение не само за този,
   който е зад решетките, но и за вас.

Източник: Николай Щур, задържан в Следствен изолатор 3 на град Челябинск